Разширяващата се Вселена затруднява измерването на разстоянията, тъй като пространството не остава непроменено, докато светлината пътува през него. Галактиките продължават да излъчват светлина, но на тази светлина може да са ѝ необходими милиарди години, за да пресече космоса и да достигне до нас. По време на това пътуване Вселената продължава да се разширява, увеличавайки средното разстояние между галактиките. Това означава, че когато един космически телескоп улавя светлина от далечна галактика изображението не показва къде се намира тази галактика днес. То показва галактиката такава, каквато е била, когато светлината е започнала своя път. За да оценят настоящото ѝ разстояние, астрономите трябва да използват космологичен модел, който отчита как Вселената се е разширявала с течение на времето. Водещият модел, използван днес се нарича LCDM. Той включва тъмна материя и тъмна енергия. Силните и слабите страни на LCDM заслужават отделно обсъждане, но алтернативните модели не променят значително общата картина, описана тук. Границата на наблюдаемата Вселена Възрастта на Вселената е около 13,77 милиарда години, но най-отдалечените региони, които можем да наблюдаваме се намират на около 45 милиарда светлинни години от нас. Пространството се е разширявало през цялото време, докато светлината е пътувала към нас. Тази граница е известна като хоризонт на частиците, космологичен хоризонт...