Физиката твърди, че Вселената се стреми към разпад. Вторият закон на термодинамиката гласи, че всяка затворена система с времето губи своята подреденост. Енергията постепенно се разсейва, сложните структури се разрушават, а материята се разпределя все по-хаотично и равномерно. Ако оставим нещата на техния собствен ход, те не стават по-сложни. Те се разрушават. Въпреки това светът около нас демонстрира точно обратния процес. Веднага след Големия взрив Вселената се е състояла от най-прост газ, предимно от водород и хелий. Милиарди години по-късно от тази еднородна мъгла са възникнали тежките химически елементи, планетите, хилядите видове минерали, най-сложните органични молекули, биосферата и, накрая, човешкият мозък. Тоест редът и сложността около нас не намаляват, а нарастват. Как да обясним това противоречие? Дали нарастването на сложността е само случайно локално изключение от правилата, или пък пропускаме някакъв фундаментален механизъм на Вселената? В книгата Time’s Second Arrow („Втората стрела на времето“) минералогът Робърт Хейзен и планетологът Майкъл Уонг твърдят, че е време науката да признае още един универсален принцип. Според тях във Вселената действа допълнително правило, което е законът за естествения подбор на материята, който работи еднакво ефективно както за животните и растенията, така и за атомите, минералите и звездите. Дарвин за неживия свят: трите стъпки към...