Дайте ми да изпуша една цигара.. А на 31 май ми дайте решение как да ги откажа. Сутрин палиш цигара с кафето – онези няколко минути, които сякаш остават само за теб. През деня няколко цигари се превръщат в пауза между срещите, разговор с колеги, кратко „излизане за въздух“. Вечер, навън с приятели, цигарата изглежда почти естествено продължение на разговора. Пушенето рядко е просто навик. То е ритуал, социален механизъм, усещане за принадлежност, а понякога – и илюзия за контрол и свобода. Но все пак…цигарите вече са отживелица! Да живеят цигарите! Именно затова отказването се оказва толкова трудно. На 31 май светът отбелязва Световния ден без тютюнопушене – инициатива на Световната здравна организация, която всяка година поставя фокуса не просто върху вредите от цигарите, а върху зависимостта като глобален здравен проблем. Защото истината е, че повечето пушачи не пушат само защото им харесва. В един момент организмът започва да изисква никотин. А това вече не е избор, а зависимост. Никотиновата зависимост е едновременно химическа, поведенческа и емоционална. Тя се „залепва“ за ежедневни ситуации – сутрешното кафе, стреса в офиса, вечерната бира, разговора с приятели. Именно това прави отказването трудно, но не и невъзможно. България остава сред най-засегнатите страни в ЕС...