Мащабно генетично проучване на погребения от ранното Средновековие в южната част на Германия променя представите на историците за края на римското владичество в Централна Европа. Проучването, проведено от Университета „Йохан Гутенберг“ в Майнц и публикувано в списание Nature се основава на анализ на 258 генома от гробници, датиращи от 400–700 г. сл. Хр. Екипът сравни тези данни с повече от 2800 древни и съвременни генома от цяла Германия. Много градове в региона са възникнали като селища след разпадането на Западната Римска империя. В продължение на десетилетия тази промяна се свързваше с масови миграции на германските народи. Новите резултати сочат в друга посока. Генетичните данни свидетелстват за премествания в по-малък мащаб, при които семейства и местни групи се преселват с течение на времето, а не в големи координирани вълни. Изследването се фокусира върху „редните гробища“ (Reihengräberfelder) – гробища, използвани в някои части на Европа от средата на V век. В тези гробища са били погребани хора с два различни генетични произхода. Едната група е имала произход, свързан със Северна Европа, а другата отразява смесеното население на римските провинции, формирано от далечни връзки из цяла Европа и части от Азия. Данните сочат, че хората от север вече са се заселили в граничната...