Проектът на Министерството на образованието и науката „Дигитална трансформация на училищното образование“ е много повече от модернизация на софтуер или разширяване на съществуваща платформа. С ресурс от над 126 млн. евро и четиригодишен хоризонт той поставя амбицията на друго ниво – преминаване от дигитални ресурси към цялостна образователна система, подкрепена от данни и изкуствен интелект. В сърцевината на тази промяна е надграждането на националната платформа „Дигитална раница“. Досега тя функционираше основно като дигитална библиотека и административен канал между училище и семейство. Новият замисъл обаче я позиционира като интелигентна среда – пространство, в което съдържанието, аналитиката и алгоритмите се преплитат в подкрепа на учебния процес. Предвиждат се адаптивни задания според нивото на ученика, автоматизирана обратна връзка, разширени аналитични инструменти за проследяване на резултатите и възможности за ранно откриване на обучителни затруднения. Казано по-просто – учебният процес започва да се измерва по-структурирано, а напредъкът става видим в реално време. От платформа към образователна архитектура Същественото тук не е просто внедряването на ИИ, а промяната в архитектурата на системата. Когато национална платформа предлага структуриран каталог от ресурси, интеграция на външни доставчици при ясни критерии за качество и инструменти за създаване и адаптиране на съдържание, тя престава да бъде „склад за уроци“. Тя се...