В първите мигове след Големия взрив Вселената е била изпълнена с „бульон“ от кварки и глюони — фундаментални частици, от които днес се състоят протоните и неутроните. Тази свръхплътна и свръхгореща кварк-глюонна плазма веднага се е охладила. Физиците отдавна се научиха да я възпроизвеждат при сблъсъци на тежки оловни йони. Сега и четирите основни експеримента на Големия адронен колайдер — ALICE, ATLAS, CMS и LHCb — представиха нови доказателства, че сблъсъците на относително леките ядра на кислород и неон също могат да породят това вещество. Дълго време се смяташе, че кварк-глюонната плазма (КГП) може да се образува само при сблъсъци на много тежки йони, например на оловото, което е над 200 пъти по-тежко от протона. Сблъсъците с олово генерират необходимите температура и налягане. В началото на тази година обаче колаборацията ALICE в ЦЕРН откри признаци на плазма при сблъсъци между протони и протони, както и между протони и олово. А преди година и четирите експеримента за първи път забелязаха признаци на КГП при сблъсъци между кислородни ядра. Наскоро проведен още по-задълбочен анализ потвърди няколко сигнала, характерни за КГП, при сблъсъци между кислородни атоми и между неонови атоми. Един от най-важните признаци на КГП е загубата на енергия от бързите кварки...