Човешкият организъм е устроен по такъв начин, че не може да усеща равномерното движение. Ние забелязваме само промените в скоростта – ускорението или забавянето. Ето защо хората не усещат, че Земята се върти около оста си. Точките на екватора се движат в пространството със скорост повече от 1600 километра в час, но цялата атмосфера и всички обекти на повърхността се движат заедно с тях. Поради липсата на визуални опорни точки и физическо съпротивление ни се струва, че планетата е абсолютно неподвижна. Този парадокс отдавна е разделил научните изчисления от ежедневния човешки опит. В средата на XIX век възниква необходимостта от създаване на устройство, което да може визуално, без сложни изчисления и астрономически наблюдения, да демонстрира движението на Земята на всеки. Тази задача е решена от френския физик Жан Бернар Леон Фуко. Историческият спор за движението на планетата Преди да се стигне до експеримента на Фуко, който се появява през 1851 г., идеята за въртенето на Земята вече е приета в научната общност. Трудовете на Николай Коперник, Галилео Галилей, Йоханес Кеплер и Исак Нютон са доказали по математически път хелиоцентричната система на света. Знаело се е, че планетите се въртят около Слънцето и едновременно с това се въртят около оста си....