Още от началото на въздушните боеве хората са монтирали оръжия от различни видове на самолети, реактивни самолети и дронове. Още по време на Първата световна война и през по-голямата част от Втората световна война най-добрият начин за един изтребител или бомбардировач да порази вражески самолет беше да го изпревари с поредица от картечен огън, обстрелвайки го колкото се може повече, за да го извади от боя. Легендарни асове като Манфред фон Рихтхофен, по-известен като „Червеният барон“, са постигнали големи успехи във въздушните сражения, използвайки картечници. Дълго след въвеждането на ракетите „въздух-въздух“ военните самолети все още разполагат с оръдия. Разбира се, те са се развили значително в многоцевни варианти, които изстрелват хиляди патрона в минута, но в по-голямата си част те не са съществен аспект на съвременните въздушни сражения. Съвременните изтребители и атакуващи самолети обикновено използват картечниците си само когато се приближат, но целта е да се нанесе удар от възможно най-голямо разстояние. Тук влизат в игра оръжейни системи като ракетата AIM-9 „Сайдуиндър“, която е на повече от 70 години, тъй като те могат да поразят цел от мили разстояние, често извън пряката видимост. Въпреки това повечето съвременни изтребители разполагат с вътрешни оръдия, готови за употреба още при излитането. Не всички...