(илюстрация: TechNews.bg) Компаниите и проповедниците на изкуствения интелект, работещи с него, често използват термини като „съавтор“, „съучен“ и други подобни (copilot, coauthor и др.), за да внушат, че тези бързо развиващи се системи могат щастливо да съществуват съвместно с нас, хората. Изводът изглежда ясен: хората винаги трябва да са в течение, а изкуственият интелект никога не е отговорен. Но има нещо, което се крие зад тази тенденция, казват лингвисти. Сред историите за неправилно функциониращи AI модели и перспективата за рекурсивно самоусъвършенстване (когато системите с изкуствен интелект могат да се усъвършенстват сами), дали тази речева форма все още е подходяща – или е езикова димна завеса, за която трябва да внимаваме? Това пита филологът Бригите Нерлих в публикация в The Conversation. „В кариерата си на изследване на науката, езика и обществото съм изучавала употребата на „co“ и други езикови тенденции, използвани от компаниите с изкуствен интелект, за да опишат и рекламират своите продукти,“ казва Нерлих. Скромният префикс „съ-“, произлизащ от латинския предлог „com“, означава „заедно“, „взаимно“ или „общо“. Но това, което изглежда езиково незабележимо, може в съвременния контекст на системите с изкуствен интелект да предава много интересни – и потенциално подвеждащи – значения. Докато „AI асистент“ предполага подчинена роля, а „AI...