Луната може да изглежда суха, мъртва и необитаема, но прахът ѝ крие ресурс, без който никоя постоянна база не може да оцелее: кислород. В статия на Phys.org относно извличането на кислород от лунната почва, изследователите обясняват как концентрираната слънчева светлина и вакуумът могат да разкъсат химичните връзки в реголита и да превърнат обикновения лунен прах в източник на въздух, гориво и строителни материали. Защо кислородът на Луната не е просто „въздух за дишане“? Когато говорим за кислород в космоса, първото нещо, което идва на ум, е дишането на астронавтите. Но за лунна база кислородът означава много повече. Той е необходим за животоподдържащите системи, аварийните доставки, медицинските системи и отглеждането на растения в затворени биокуполи. Но още по-важно е, че кислородът е окислителят за ракетното гориво. В много ракетни двигатели именно кислородът позволява на горивото да гори в условията на космоса, където няма атмосфера. Тоест, кислородът от Луната би могъл да се превърне не просто във „въздух“, а в част от космическа станция за зареждане с гориво. Ако се произвеждаше на място, нямаше да има нужда от изстрелване на огромни маси течен кислород от Земята. А всеки килограм, който не е необходимо да се отстранява от гравитационния кладенец на Земята, намалява...