Три технологии покриват почти цялото заваряване – електродъговата (с електрод), MIG/MAG (с телоподаване) и TIG (с волфрамов електрод и аргон). Всяка от тях може да свари метал, но всяка е силна в различно нещо. Изборът на „най-добрия“ апарат няма смисъл извън контекста; смисленият въпрос е кой апарат пасва на метала, дебелината и задачата, които стоят пред вас. Ето разликите, които определят избора – и настройките, които после определят качеството. Електрод (MMA) Заваряването с електрод е най-простото, най-евтиното и най-преносимото. Заваръчният инвертор с обмазан електрод не изисква газова бутилка, работи на открито – дори при вятър и влага – и се справя с ръждив, замърсен или боядисан метал, който другите методи отказват. Затова е стандартът за строителни площадки, ремонти и заварки на дебела стомана. Компромисите: методът оставя шлака и пръски, които изискват почистване, и е по-труден за тънки листове, където лесно се прогаря. При нашия опит клиентите, които работят на строежи, почти винаги се спират на електроден апарат – заради простотата и издръжливостта на открито. MIG/MAG (телоподаване) Ако електродът е универсалът, телоподаващият апарат е машината за скорост. Тук телта се подава непрекъснато, а заваръчната дъга е защитена от газ – активен (MAG, CO2) за черна стомана или инертен (MIG, аргон) за...
Прочети оригиналната статия →
Източник: technews.bg