През повечето от последното десетилетие мрежово свързаният сторидж (network-attached storage, NAS) беше най-неинтересният елемент в ИТ бюджета: бежова кутия, която съдържаше споделения диск, изпълняваше нощни резервни копия и беше игнорирана, докато нещо не се обърка. Парите за интересни неща и интересният инженеринг отидоха в облака. Сега това се променя. С нарастващите разходи за преход в облака и абонамент, затягащите се правила за съхранение на данни и вълната от атаки с ransomware, насочени специално към слабо защитената средна част на мрежата, все по-голям брой ИТ екипи отново обмислят какво могат да изпълняват на собствения си хардуер и установяват, че скромният NAS тихомълком се е превърнал в нещо наподобяващо малък, частен център за данни. В своята същина, NAS все още е това, което подсказва името му: устройство в мрежата, което съхранява файлове и ги предоставя на всеки, на когото е позволено да ги вижда. Променено е всичко, което се крие под това описание. Съвременните NAS операционни системи работят с RAID и все по-често със ZFS-базирани файлови системи, които проверяват данните в момента на записването, и могат да уловят тяхно увреждане, невидимо за по-старите конфигурации. Те изпълняват моментни снимки достатъчно често и достатъчно непроменливо, така че инфекция с ransomware, криптираща файлове на живо,...