На 22 юли инженерите на проекта за най-големия в света реактор за ядрен синтез ITER в Южна Франция поставиха последния секторен модул на вакуумния съд в централното му монтажно пространство, с което приключиха един от ключовите етапи в изграждането на експерименталния реактор от типа „токамак“. Новоинсталираният модул е един от общо деветте секторни модула, които ще съставляват основната структура на контейнера с форма на поничка вътре в централната част на токамака. След като и деветте модула бъдат напълно интегрирани, комбинираният стоманен съд ще тежи около 5000 метрични тона. Основната му функция е поддържането на среда с ултрависок вакуум, способна да изолира магнитно ограничената плазма, нагрята до над 100 000 000 градуса по Целзий. Всеки секторен модул действа като композитен блок, а не като обикновен сегмент от съда. Преди монтажа в централната част секторът на първичния вакуумен съд се съединява с термични защитни панели и свръхохладени магнитни компоненти. Вакуумният съд на ITER поддържа плазма с изключително висока температура за ядрен синтез Прецизно инженерство за задържане на плазмата Вътрешният стоманен корпус блокира преноса на топлина, което предпазва външните свръхпроводящи магнити, работещи близо до абсолютната нула. Тези магнити генерират интензивното магнитно поле, необходимо за притискане, стабилизиране и задържане на прегрятата плазма на разстояние...