(илюстрация: TechNews.bg) Когато хората чуят думата кибератака, те обикновено си представят, че някой някъде разгадава парола, инсталира зловреден софтуер, краде компютър, хаква мрежата на организация или използва недостатък в софтуера. Атаката по страничните канали работи по различен начин. Тя търси улики, които компютърът издава, докато извършва съвсем обикновена, рутинна работа. Проста аналогия е заключеният сейф. Крадецът може да не знае комбинацията и може да не е в състояние да разбие ключалката. Но ако крадецът може да слуша внимателно, докато циферблатът се върти, малки щраквания, прекъсвания или паузи могат да разкрият нещо за това какво се случва вътре. Сейфът не е предназначен да споделя тази информация, но физическото му поведение просто не може без тези звуци и паузи – и по този начин „изтичат“ улики. Съвременните компютри имат свои собствени версии на подобни улики. Например, всеки компютър може да има нужда от различно време за изпълнение на различни задачи или да използва различно количество електроенергия. Хардуерните компоненти – процесори, памет, графични карти и устройства за съхранение – може да оставят малки следи върху труда си, докато работят. Атаката по страничен канал по същество е опит да се наблюдават точно такива косвени улики и да се използват, за да се подразбере нещо...