Слънчевата енергетика достигна границата, отвъд която по-нататъшното развитие на традиционните силициеви панели става икономически и физически нецелесъобразно. Повече от деветдесет процента от съвременните слънчеви електроцентрали работят на базата на кристален силиций. Тази технология се развиваше повече от половин век, достигна зрялост и практически изчерпа теоретичния си потенциал. Серийно произвежданите силициеви модули преобразуват в електроенергия между 20 и 24% от падащата слънчева енергия, а в лабораторни условия този показател едва успява да се повиши до 26–27%. Фундаменталният физически праг за силиций с един полупроводников преход е 29,4%. За да направят крачка напред, инженерите трябваше да променят коренно конструкцията на фотоелементите. Решението се състои в създаването на многопреходни или каскадни елементи, при които няколко полупроводникови слоя работят едновременно, поглъщайки различни части от слънчевия спектър. Металохалогенните перовскити се превърнаха в перспективен материал за такива системи. Наскоро международна група изследователи от Нанкинския университет, Държавния иновационен институт за отбранителни технологии на Китай и Австралийския национален университет публикува в списание Nature Energy статия, описваща създаването на трислоен изцяло перовскитен елемент. Тестване на елемента в лабораторията, свободна интерпретация Ефективността му при лабораторни тестове достигна 30,1%. Това е първият случай в историята на полупроводниковата индустрия, когато многослойно устройство, създадено изцяло на базата на перовскити и оборудвано само с...