Изкуственият интелект може да промени не само пазара на труда или начина, по който правим бизнес, но и самия принцип на функциониране на обществото. Джил Лепор, историк и професор от Харвард, смята, че развитието на изкуствения интелект, заедно с концентрацията на дигитална инфраструктура в ръцете на големи корпорации, създава предпоставките за появата на така наречената „изкуствена държава“ – система, в която все повече решения се вземат от машини, а не от хора. Лепор говори за това в подкаста Hard Fork на The New York Times. Какво е „изкуствена държава“? В нов епизод на Hard Fork, Лепор говори за концепцията за „изкуствена държава“, която тя изследва по-подробно в предстоящата си книга The Rise and Fall of the Artificial State. Става дума за евентуален постепенен преход от традиционния модел на държавата, в който решенията зависят от волята на гражданите, към система, в която все повече функции се поемат от частни корпорации, контролиращи цифровата инфраструктура. „Управлението не се осъществява със съгласието на народа, а от машини, които вземат решения“, обяснява Лепор. В същото време самите машини и инфраструктура принадлежат на корпорациите. Според историка светът все още не е достигнал пълноценна „изкуствена държава“. Някои от неговите елементи обаче вече се формират около нас. Какъв...