Изследователи от Япония откриха, че живите клетки разсейват топлината много по-бавно, отколкото предвиждат законите на класическата физика. Нагрята област в клетката запазва повишената температура много по-дълго, отколкото в еквивалентен обем в изкуствена липозома или в чиста вода. Това явление, наречено „неразпространяваща се топлина“, ни кара да преразгледаме ролята на топлината в биологията: може би тя не е просто страничен продукт на метаболизма, а активен сигнал, контролиращ клетъчните процеси. Класическата биофизика счита, че клетката е течна среда с вискозитет малко над този на водата, където топлопроводността се подчинява на същите закони. Новите резултати показват, че вътрешната среда на клетката е високоорганизиран материал, който може да задържа топлината. Механизмът може да се дължи на хидрофобни взаимодействия, протеинови мрежи или на факта, че клетката не е равновесна система. Разбирането на този механизъм може да обясни защо температурната хомеостаза на клетъчно ниво се нарушава при някои заболявания – епилепсия, възпаление, рак. Екип от учени от Токийския университет използва високоскоростен флуоресцентен микроскоп и специално разработен молекулярен термометър в своите изследвания. Инфрачервен лазер нагрява малка област в клетката (митохондрия или част от цитоплазмата) и след това проследява с милисекундна резолюция колко бързо се разсейва топлината. Сравнението е направено с изкуствени липозоми – везикули със същия размер...