В теорията на игрите и стратегическия анализ основното предизвикателство остава балансът между краткосрочната изгода и дългосрочната стабилност. В конкурентна среда страните редовно се сблъскват със ситуация на нерешен конфликт: взаимните заплахи вече са налице, но никой от участниците не се впуска в пряк сблъсък, тъй като преждевременното разрешаване на конфликта би влошило неговото положение. В шаха това състояние се нарича стратегическо напрежение. Умението да не се предприемат прибързани действия, а да се запази позиция, в която страните взаимно се заплашват, специалистите по теория на решенията наричат управление на стратегическото напрежение. Колкото по-дълго се запазва тази несигурност, толкова по-високи са изискванията към точността на разчетите. Група учени от Complexity Science Hub във Виена и Университета в Парма проведе мащабно проучване на този феномен, като използва шахмата за пример. Шахматът представлява идеален модел: тук важат строги правила, информацията е напълно достъпна и за двамата участници, а историята е запазила милиони подробно записани партии. Авторите на изследването разработиха математически метод за измерване на скритото напрежение на дъската и сравниха поведението на хора с различно ниво на майсторство с поведението на най-силните шахматни програми, Stockfish и Leela Chess Zero. Резултатите показаха, че човекът и алгоритъмът подхождат към управлението на сложни ситуации по принципно различен...