В ново изследване професорът от Института Санта Фе (SFI) Дейвид Волперт, членът на факултета по фрактална физика на SFI Карло Ровелли и физикът Джордан Шарнхорст погледнаха по нов начин на известната и тревожна идея във физиката и космологията, известна като хипотезата за „мозъка на Болцман“. Тази концепция предполага, че нашите спомени, възприятия и наблюдения може изобщо да не отразяват реалното минало. Вместо това те биха могли да се формират случайно в резултат на флуктуации на ентропията, създавайки видимостта на свързана история, която всъщност никога не се е случвала. Загадката произтича от дълбоко противоречие в статистическата физика. Ключовата основа за разбирането на това защо времето изглежда, че се движи в една посока е H-теоремата на Болцман – централен принцип на статистическата механика, свързан с втория закон на термодинамиката. Този закон обяснява защо ентропията има тенденция да се увеличава с времето, давайки ни усещане за минало и бъдеще. Самата H-теорема обаче е симетрична във времето, тоест тя не дава предимство на едно времево направление пред друго. Това води до удивително следствие. От чисто формална гледна точка е по-вероятно моделите, съставляващи нашите спомени и наблюдения да възникват от случайни колебания в ентропията, отколкото от реална последователност от минали събития. По-просто казано, изглежда физиката...