Свръхпроводниците ни предоставят технологии, достойни за научна фантастика като левитиращи влакове, ускорители на частици, възпроизвеждащи Големия взрив и медицински апарати, които разкриват най-съкровените ни тайни – за щастие само физиологичните. Но свръхпроводящите състояния са крехки. Материалите трябва да бъдат охладени до много ниски температури, приближаващи се до мрачната студенина на космическото пространство, за да провеждат електричество без съпротивление и последваща загуба на енергия. Силата на електрическия ток и на външните магнитни полета също може да извади тези материали от техните свръхпроводящи състояния. И все пак съществува още по-висока граница, която е трудна за измерване чрез конвенционални средства, като пренос на постоянен ток (DC), защото тя се прекъсва от квантови смущения, които възникват само за милиардни от секундата. Това е границата на раздвояване, при която заплетените двойки електрони, наречени двойки на Купър, които осигуряват свръхпроводимостта се разкъсват. В революционно проучване, публикувано в списанието Nature Physics изследователи съобщават за преодоляване на „ограничението на скоростта“ на свръхпроводника, за да изследват този процес на раздвояване, преминавайки с бясна скорост покрай смущаващите квантови процеси, като състезателен болид от „Формула 1“. За разлика от свръхпроводниците от тип I, които обикновено са чисти метали и не са особено полезни от технологична гледна точка поради изключително крехките си...