Астрономът и автор на научно-популярни материали Тони Филипс предложи спътниците от мегасъзвездията в ниска околоземна орбита да се използват като своеобразен глобален сензор за състоянието на горните слоеве на земната атмосфера. Спътниците постоянно изпитват съпротивление от въздуха, а скоростта на понижаване на орбитите им зависи от плътността на газа на височина от няколкостотин километра. Анализът на промените в орбитите на спътниците представлява безплатен сензор за слънчевата активност. В основата на метода стоят TLE (Two-Line Element) данните – отворени набори от орбитални параметри, публикувани от Космическото командване на САЩ. Във всеки такъв набор присъства параметър B* („би-звезда“), свързан със съпротивлението на атмосферата. Орбиталният модел предполага определена плътност на атмосферата, а ако реалната атмосфера стане по-плътна, спътникът се забавя повече, отколкото се очаква. Тогава алгоритъмът за изчисляване на орбитата увеличава стойността на B*, за да компенсира разминаването. По този начин величината B* се превръща в косвен индикатор за плътността на въздуха в орбитата на спътника, а тези данни са напълно достъпни за всички. Когато Слънцето става по-активно, неговото ултравиолетово излъчване загрява термосферата – слой от атмосферата на височина приблизително от 90 до 600 километра. Газът се разширява нагоре и спътниците започват да срещат по-голямо съпротивление. В резултат на това орбитите им се...