През 1945 година писателят на научна фантастика Артър Кларк предлага нещо абсурдно: спътници, които обикалят около Земята на точно определена височина, за да останат неподвижни над една точка и да излъчват радиосигнали през континентите. Идеята му е толкова специфична, че когато десетилетия по-късно геостационарните спътници стават реалност, тази орбитална зона става известна като пояса на Кларк в негова чест. Писателите на научна фантастика не са гадатели, но може пък и да са. Те измислят невъзможни технологии не за да предскажат бъдещето, а за да разказват по-добри истории. И все пак някак си най-смелите им изобретения се материализират в реалния свят. Този жанр на развлечението служи като неофициален отдел за научноизследователска и развойна дейност на човечеството, който изследва възможностите без ограниченията на текущите технологии или бюджети. Има нещо почти вълшебно в това да наблюдаваме как измислицата се превръща във факт. Технологиите, които някога бяха немислими, сега се намират в джобовете ни, работят в болниците и диктуват цели индустрии. От холограмите до смарт часовниците, най-революционните изобретения често започват с нечие бурно въображение – и тези дванадесет примера доказват колко тънка може да бъде границата между фантазията и реалността. Холограми Когато принцеса Лея се появява като синя холограма в „Междузвездни войни: Нова надежда“...