Има един особен проблем, когато всяка година трябва да пишеш ревю на новия iPhone Pro Max. Телефонът почти неизменно е много добър, следващият почти неизменно е още по-добър, а в един момент думите „по-бърз“, „по-добра камера“ и „по-дълъг живот на батерията“ започват да звучат приблизително толкова вълнуващо, колкото списъкът с екстри на служебен автомобил. При iPhone 18 Pro Max обаче има нещо различно. Не защото Apple е хвърлила стария iPhone в кошчето и е започнала от бял лист. Всъщност е почти обратното. Ако поставите 18 Pro Max до предшественика му, няма да има драматичен момент от типа „това е бъдещето“. Формата е позната, размерът е почти същият, разположението на бутоните също. Но започнете да го използвате и картината постепенно се променя. Новият A20 Pro е абсурдно мощен. Батерията вече е от онези, за които в края на деня започваш да се чудиш дали индикаторът не е заседнал. Камерата получава не просто поредната порция изчислителна фотография, а истинска механична променлива бленда и ръчни настройки. Екранът е по-приятен навън, Dynamic Island е по-малък, а iOS 27 най-после започва да използва част от огромния хардуерен запас, който Apple трупа през последните години. И така iPhone 18 Pro Max се оказва доста интересен парадокс....