Когато през XIX век телеграфът започва да свързва градове и цели региони, възниква един очевиден проблем: откъде идва електричеството? Електрическа мрежа все още няма, а до масовото изграждане на електроцентрали остават десетилетия. Решението е било напълно децентрализирано – телеграфните станции произвеждали нужния ток на място чрез химически батерии. Първите системи използвали ранни волтови клетки, а по-късно по-стабилни конструкции като клетката на Даниел. С разрастването на телеграфа в Северна Америка особено популярна става т.нар. gravity cell, известна и като crowfoot battery. Именно тя се превръща в един от символите на телеграфната епоха. Батерия в стъклен буркан Конструкцията изглежда почти като училищен експеримент по химия. В голям стъклен съд се поставял меден електрод, потопен в син разтвор на меден сулфат. По-високо стоял цинков електрод, около който се образувал разтвор на цинков сулфат. Най-хитрата част била, че между двата разтвора нямало мембрана или сложна преграда. Те се разделяли благодарение на различната си плътност – по-тежкият разтвор оставал на дъното, а по-лекият отгоре. Гравитацията буквално била част от конструкцията на батерията. От специфичната форма на някои цинкови електроди идва и името crowfoot – „вранов крак“. Системата била сравнително евтина, давала стабилен постоянен ток и можела да работи дълго време, което я правело почти идеална...