Физиците от Принстънската лаборатория по плазмена физика (PPPL) откриха по-икономичен, според изчисленията, начин за запалване на термоядрената плазма. Вместо традиционното увеличаване на плътността, последвано от нагряване, моделът предлага първо да се нагрее плазмата, а след това да се повиши нейната плътност. Същевременно изчисленията показват, че дори изключително малко количество волфрам в плазмата може да увеличи значително изискванията към инсталацията. Изследователите преработиха класическия критерий на Лоусън, който се използва от около 70 години за оценка на условията, при които плазмата може да поддържа термоядрена реакция без постоянно външно нагряване. В новия модел са добавени няколко фактора, които липсват в идеализирания вариант: натрупване на хелий след реакциите, леки и тежки примеси от стените на инсталацията, синхротронно излъчване и изтичане на топлина от плазмата. Учените описват получената картина чрез така наречения „превал на Корди“, област на границата между плазмата, която все още се нуждае от външно нагряване, и самоподдържащата се плазма. В идеалния случай изчисленият коефициент на усилване Q в тази точка е около 5: термоядрената плазма трябва да произвежда приблизително пет пъти повече енергия, отколкото постъпва към нея от системата за нагряване. Реалните загуби и примесите изместват тази граница и затрудняват постигането на запалване. Волфрамът Особено забележим е ефекта на волфрама. Този...